Часовникът иззвъня пронизително и изпълни тишината с натрапчив и непоносим звук. Борис отвори очите си, усещайки как бързият ритъм на сърцето му го беше изпреварил.
Галопираше в гърдите му със смътното усещане за нещо неотложно и тревожно. Беше забравил да изключи будилника предната вечер, както и всеки почивен ден, разбира се. През завесите се прокрадваше току що родената от зората слънчева светлина и прозираше приятен оранжев полумрак. Борис присви очи, за да привикнат на светлината. Обичаше да спи по корем с ръце под възглавницата. Не понасяше дрехи в леглото, нито пижами, нито тениски. Спеше съвършено гол и често мърмореше на Валери, която при всеки удобен случай се навличаше с дебела фланела или поне две тениски. Усети дискомфорт и веднага разпозна неудобството на боксерките и тениската, с които беше заспал. Не се ядоса защото знаеше, че е неделя и децата непременно ще се възползват да ги събудят, както ставаше всяка неделна сутрин. В отговор на неговите мисли, вратата се отвори рязко. Без предупреждение и с устрем в стаята влетяха с весел вик и двете им дъщери.
-Ставайте, мързеливци... проспахте уикенда! - Памела, малката им дъщеря, която беше на шест години, вдигна завивката и започна да го гъделичка по краката, заливайки се от смях. Никол се присъедини към нея, макар и малко по-сдържана, имайки предвид, че вече е по-голяма, но подвластна на еуфорията и празничното настроение. Валери се размърда до него. Надигна глава, сънена и видимо неодобряваща тази неочаквана утринна агресия. На лицето по детски нацупено, вече пропълзяваше страхотната и усмивка.
Господи ! Борис обожаваше невинното и изражение, когато се събуждаше сутрин. Красива като разтварящо се цвете, свежа като утринна роса! Обичаше малките бръчици около очите и, които се появяваха, когато се смееше със звънливия си мелодичен глас. Но това не беше всичко. Заедно с домашната армия, в стаята естествено нахлуха и обичайните четириноги агресори. Борис се опита да стане, бранейки се от натрапчивите ласки на домашните любимци, които неистово се домогваха с блеснали очи и горещи езичета до лицето му.
-Хей, стига... това не е честно! Мамо, помогни, сам съм срещу четирима!
Миг след това леглото изглеждаше, като битката при Ватерлоо - викове, стонове и оръдеен залп от смях и боричкане. Някой изквича в кълбото от тела и завивки и изведнъж се възцари виновна тишина .
- Хайде, стига с тази утринна гимнастика, аз ставам вече.
Валери се измъкна от леглото и изтича в банята, отнасяйки и завивките с нея. Откъм външната врата се разнесе звън. Целият парад се изнесе така внезапно както беше влетял с лай и глъч по стълбите, визирайки новата си жертва, дръзнала да се появи в този ранен час. Радостни възгласи оповестиха новодошлия и нямаше никакво съмнение кой е, съдейки по реакцията на децата. Разпознавайки гласа на тъща си, Борис се усмихна широко. Обичаше тази жилава старица, неуморна и ранобудна! Тя носеше на плещите си голям дял от товара на домашните задължения. Колко пъти се беше опитвал да и намери домашна помощница ... но опитите му винаги се увенчаваха с неуспех. Тя намираше на бедните жени невероятни кусури и недостатъци. Дразнеше се от присъствието им и непрестанно се оплакваше, че нищо не си е на мястото. Задържаха се по месец два и си отиваха. Достойна жена, вдовица от 30 години, тя се беше посветила изцяло на отглеждането на дъщеря си и нейното възпитание и това се беше овенчано с успех.
Валери! Да, това беше безспорен факт. Освен че щедростта на природата и неизвестния божествен художник бяха проявили находчивост и въображение по отношение на физиката и, тя притежаваше други, далеч по-съвършени качества. Одухотворена и нежна, гальовна и всеотдайна, тя беше истинска майка - грижлива и жертвоготовна. Прекрасна съпруга. Борис потръпна при мисълта за топлото и тяло, за чувствените и устни, за начина, по който му се отдаваше!
Усещането за тревожност изчезна.Сега в душата му беше ведро и радостно като знаеше, че ги очаква един прекрасен неделен ден с децата. Някъде навън или у дома - все едно. Важното е да са щастливи и заедно. Валери беше още в банята . Той чуваше звука от душа и реши, че има време за утринния си крос. Децата явно се приготвяха да закусват с баба си и, ако се съдеше по звука на съдовете в кухнята, това щеше да отнеме известно време. Угаждаше им баба Пепи и беше готов да се обзаложи, че се приготвя някакво лакомство. Борис облече набързо екипа си, обу се и изтича навън с приятното чувство за предстоящия крос в парка. Беше на петдесет години. Но никой от обкръж аващите го приятели и познати не можеше да отгатне възрастта му. Изглеждаше достолепно, със стегната спортна фигура, едър и висок. Късата коса, остригана до нула, подчертаваше великолепно съвършения овал на главата, лицето му беше гладко и без бръчки. Имаше по скоро вид на ориенталски принц с брадичката си в типично източен стил. Макар и леко посивяла, тя очертаваше интелигентното му лице. Излъчваше сила и гъвкавост. Вдъхваше респект и уважение . Беше достатъчно да поприказва с него и човек се отпускаше незабелязано, а минута по–късно се превръщаше в най-добрия му приятел. Притежаваше онази рядко срещана твърдост, съчетана с великодушие и благородство, които го подчиняваха на волята му неусетно. Роден лидер... непоколебим в решенията си и последователен в реализацията им. Тези качества бяха създали безспорен авторитет в средата на неговата професия и думата му тежеше и се чуваше. На 50 години той беше преуспял лекар с огромна частна практика и клиника, която бе създал от нищото. Колегите и служителите в клиниката работеха с радост и упование, а в отговор той се отплащаше с чудесни условия и прилично възнаграждение.