„И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьосва никого...
... И всички сме сами за себе си...”
Хр. Фотев
Цял живот... сами със себе си –
през фосфорни пристанища
и през бетонни магистрали.
Лицата ни непроницаемо са вледенени.
Сърцата – обезобразени катедрали...
Магията на въздуха простенва
в безмълвието златно на дървото.
Летенето към другите –
най-сигурното бягство
от самите себе си...
И свит във ъгълчето на душата –
Бог заплаква...