автор: apostolicia

Не може македонските деца да си четат свободно разни приказки, а северняшките да учат български, та да си ги четат същите работи. Затова с Яна Кременска - Алиса, некакво почнахме преводи на най-известните приказки, та и нашенските деца, сиромашките, да разберат за кво иде реч аджебъ, щото така повече НЕ МОЖЕ! И кой разбрал, разбрал!
*****

ЖивеЯл некоги един сиромах – дръвар със жената си и ситнио келеметОр. Дечоро не бил млого - цифуняк, дека го викали Хензел и ситняш женски, дека му думали Гретел, да ги питаш тия шашави ора отдека са изсунале тия сбръкани именя.
Келеметеро бил дОбър, дробЕцо да нги изидеш, ама бил нещастен, завалията, що таа жена – баща нги излезнал силен пустиняк и пияница, парясал макя нги и прибрал некаква пръвескиня. Та таа, къде нги се водела макя не била баш нийна, ми била мащеа нги.
Добре, ама дръваро бил манко мръзлив, не изкарвАл млого - сал колко за рикията, та келеметоро кой час къ по рънкЯл и се цифкавИл.
А оно скъпотия ли, ау! Макята си джасало и лумборосвало.
Цепил дръваро дрЪва, вел са из шущако като лайняна ратия из стрънище, ама файда немало. Парите били манко и не стигали за нищо, та затава дръваро цела нощ се врЪтъл, пъшкАл и стенЯл и мЕсто не можъл да си намери.
Една нощ, кък си лежал и се тренчил у тавано, рекъл на жената си:
- Оу, невесто, мене мирка ми не дава кък ша се израниме у таа беднотия, а ти ръкаш като недоклано прАсе!
- Трай па ти бе, кога си клал прАсе у таа сиромашия, та знааш къ рЪка. Глей сеги кво ша ти запрещам: Дай да земеме да се куртолисаме от тоа келеметор ниеден, дека изеде и лебо, и бобо.
- Ме, яла да те прибия, ма твойта макя врачанска! – изтимАрил а мъжо й неколко пъти през гръбината, почекал да запре да скомруча и рекъл – Добре, де! Да се куртулисаме, ама кво да ги праиме, къде да ги денеме?
- Ми кво, ша туриме душа на мъка, ша се дигнеме заран по-ранко и ша ги заведеме у гората, ужким с назе по работа. Ша нги запалиме огин да се греат, ша нги дадеме по комаче леб и ша ги заминеме у гората. Они са мали, нема да знаат да се върнат и така ша се куртулисаме от них.
- Оф, така си е, ама пак си ми е жално...
- Абе, жално ти е! Ую ли да ти едат като нема кво да турим на масата. Требе и четиримата да навириме крАка да мреме. Дай да се отъмнеме, докъде са още мининки и не разбират, па после други ша си напрайме.
СецАл се, сецАл дръваро, като циганин пред участък, ама с филикощерица наглава мож ли да излезнеш, та възкрай канидсал.
Добре, ама нали собата била мининка, а и дечеро и он гладен и не моа да заспи, та чули свичко. Гретел ревнАла като бита мечка, ама Хензел а съпикясал:
- Млъчи, сестро, не реви – рекъл, - мирвай, я ша опраа свичко!
И като заръкали нихните, он се дигнал, наметнал си дреата и излезнал повънка. Уж оди повънка, ама тоа тарикат бил намислил да сбере бели камичета, та джебовете му се издули като на скотна жаба тумбачето.
Заранта филикощерицата се дигнала рано-рано, тръкала клъки, тръкала клъки, па нагнявила едно турте и събудила келеметоро да одат за дръва у гората.
- На ви, обесеници, тава ви е за обед, да го не нагньетета от сеги, що друго нема да видите.
Гретел прибрала лебецо и свички пошли за у гората. Добре, ама кък си връви, Хензел све надире гледа.
- Кво заничаш, бе, поразенико, та си не глеаш у краката, и тия чеели порази – оядовила се мащеата.
- Глеам мачЕто къде се е качило до коминьо да ни изпрати – рекъл Хензел.
- Кво маче, бе шашльо, шашави! Тава а слънцето. Айде бутай колена, че закъсниеме млого.
Ама цифунячето не гелдало мачето до коминьо, а се обръщало да спуща камичета по пътиката, та да си бележи къде минват.
Като стигнали у едно усойне, сбрали дръвца и баща нги наклал голем огин.
- Легайте, деца, дробецо да ви изидем, те тука и зачмивайте, а ние отодиме да насечеме дръвца и като се ослушаме, ша доеме да ви земеме – рекла мащеата нги и повела мъжо си преду ньой с една тънка тояжка да се не обръща млого, а да оди да сече дръва.
Дечоро останал сами, поиграли, пошанторили насам-натам по ливагето и като станало икиндия, изели лебецо, па легнали да дремнат. Кога се събудили, било темна темница. Гретел ревнала пак като бита мечка, ама Хензел а изпампурил през Устата:
- Мирвай, ма! Чекай манко, сеги ша се покаже месечината и ша уредиме работата.
И къ казал, така и станало – изгреяла месечината и белите камичета лъснали по пътечката, баш че ли некой осветил пъто нги. Хензел фанал сестра си заръка и а повел по камичетата, по камичетата, та право у них си. Постоели пред вратата, да се съпикасат от варкането и зели да тропат.
Макя нги като ги видела, рекла:
- Ей, отъминяне нема от вазе!
Ама баща нги се зарадвал, що му било некво скомино дека заебал дачоро у гората, да го изедат дзверовете и накарал жената си да иде на магазино и да пише вересия.
Добре, ама и вересията дотраала и мащеата па зела да врънкя мъжо си да пропъди келеметоро.
- Па изедоа свичко, нема леб, нема рикия, требва да се куртулисаме от мининките, оти ептем нема кво да се еде, на магазино вече ми не дават вересия, оти нема октъде да земем да а платим. Заран да ги заведеме ептем навътре, у пусти гори Тилилейски, та да нема кък да се върнат. Иначе нема отъминяне от таа гад.
Мъжо й скомручал, стенял, пъшкал, па немало накъде да оди – ли един път се бил придумал, и кандисал пак.
Ама децата итри, макя нги, пак били будни и докъде зазирали да видат кво става у кривато на дрътите, чули кво си и приказват. Хензел му ич не придремало, що знаял кво да напраи, ама дрътата пустиня била по-итра от ньего. Зачивила вратата да не моа да излезне и да си сбере камичета, та да се върнат пак. Циврата – сестра му, па зинала да реве, ама Хензел а натиснал да чми и се зафанал да мисли кво да праи.
На заранта мащеата па ги изкарала рано из кривато, дала нги по комаче леб, ама не млого, и ги повели с баща нги през гората. Одили, одили, а Хензел се ронил лебец по пътиката. Често се поспирвал да гледа я гълъбе, я некое маче, и све ронил трои по пътиката, от да мое после да се върне надире. Тоа път дрътите ги завели още по-навътре у гората, наклали огин и ги турнали да спът, дакъде они ужким берат дръва. Дечоро играл, играл, па се баталисал и легнал да чми. Къде надвечер се проспали и зели да дират пътиката, къде дошли по ньеа. Добре, ама пилетата изклювали лебецо и децата не могли да видат накъде да одат. Одили, одили насам-натам, като онова къде души пилетата и се затрили - като манарче у шума се затрили. Одили цела нощ и на другио ден, и на по-другио – без крАка останали, ептем баялдисали, виделото нги се узЕло. Ни имали вода, ни леб.
И таман да навират крака да мрат, огледали едно пиле, ама не кво да а пиле, а некакво бело такова и пошли по ньего. Одили по пилето, одили и те ти излезнали на едно ливаге, къде възкрай видели една къща. Кога признали, кво да видат – къщата целата от жежък леб, а покриво от кузиняк, целио наръсен с шикер. Пенджерчетата били от небет шикер, а скалите били от шиколадчета. Мининките били така прегладнели, че се спущили, като сврака на квачка и зели да кръшат от коминьо, от покриво, от празорците. Аха-да изедат къщата, кога отвътре призанла една бабичка, ама толко грозна, че нги приседнало.
- Бре, синь огин да ви изгори, що едете от чужда къща бе, да побеснеете къде сте се зели? Ялате вътре, да ви даднем нещо за яденье, разсипаате ми колибата, пустиняци ниедни. Кво сте а налазили като барабинци, господ да ви убие!
Така любезната бабичка поканила децата у ним и ги наранила с мекички и разни други благи работи. Ама бабичката не била толко добра, кво се преставяла и по некое време, тамън се наяли като попско прасе на задушница, она рипила и спипала Хензел зади врато с изсъъналата си ръка. Завела го у дворо у една кошара, окарала го унътре и запищила вратата с кокуржляк. Гретел, кък си а знааме, па ревнала и се оцифкавила, а бабичката рекла:
- Да не си писнала! Глас да ти не чуам! Ако сакаш да си жива, ша те занеми и нема да пискаш, сал ша мирваш и ша слушаш. Ша готвиш на брато си и ша го раниш, та да го нагоим и като надвиши сто кила, ша заколяме тава прасе и ша го изидем, да видите вие кък се еде чужда колиба.
Гретел толко се сепнала, че верно а занемило. Секой ден носила на брато си най-убавото яденье, а она не лизвала, що да не земе да придаде и бабичката да а изиде преду брато й. Секой ден бабичката доваждала да види придал ли е на кила, ама не смеяла да отпищи вратата, ми призиркала през една дупчица. А оново клендзало Хензел било млого немирато и све ги догаждало едни работи, та и тоа път си бил намислил нещо. Наместо пръсто, показвал на бабичката едно кокалче, къде си го бил скутал, а она нали била кьорава, мислила, че не придава.
Един петък ептем се оядовила и рекла на Гретел:
- Заран а събота, ша напалим фурнята и ша опечем брат ти, оти он само аби зеерето – цел месец го раниме, а он - като житен бегач гльоджав.
Заранта станали рано и бабимката опалила фурнята. Ама таа гад не мислила сал брато да изиде, ами сметала първо да фърли сестрата у фурнята. Отворила вратничката и рекла на Гретел да флезне да види дали се сгреял камико, та да тури Хензел. Мининката а погледала, погледала, па си рекл: "Таа мене ме зима за мезе нещо, чекай я да а преметнем" и рекла, че вратничката а тесна и не моа да мине. Бабичката – дръто, па шашаво, рекла да й покаже, че мое да се мине и онаа ми ти Гретел като а подбутнала само и зачивила вратничката отвънка. Дако кой кво праи, она се реве, тоа път се била съпикаясала. После пущила брато си из кошарата и двамата претръшували къщицата на изгорелата бабичка. Сбрали къде кво имало, къде бабичкоро си купвал от пенсията, от чеизо на дрътата вещица алтъни и така. Посе намерили пилето къде ги довело до къщата и като го уплашили, че ша му извият гръцмуньо и ша му извадат певецо, го накарали да си ги заведе дома нги.
Кога признали на праго, нихните тамън вечерали. Келеменцата изтръсили кво намерили из къщурката на бабичката и мащеата нги зела да ги арексва. После живеяли млого годин, докъде не измрели.

Извод: От ситнио келеметор куртулисване нема, така че даже се и не пробвайте.
Втори извод: Не пущай чуж дечор покрай дома си – първо ша ти изедат къщата, а после ша ти а подпалат, ама преди тава ша ти претръсат багажо.