автор: vedrusa

Ще нарисувам нощната ти лампа.
Овална, лекозаострена... матово бяла.
Имам боички за стъкло
и с тях ще нашаря ръцете си
една след друга.
По пръстите ще стичам
червеното, синьото, жълтото...
Нека се гонят
да се опитват
да се опипват наситено
да се оплитат в зелено
и виолетововинено.
Виждам оранж- обожавам го!
Лявата е готова.
Залепям я за мекото на стъклото...
да се втвърдява.
Терпентинът ми докосва ноздрите,
а очите ми се засмиват в отпечатъка.
Време е след първото избърсване
да дорисувам дясната ръка.
Тук четката е по- неумела,
по- бавно е, но е хубаво,
а цветовете вече се познават
и ми помагат.
Тръпно ми е...
само да довърша
едно синьо сгъвче
на малкото пръстче.
Разтварям ръката си
и я поставям срещу другата
( малко по- надолу)

Държа те в ръцете си
и спирам меко дъха си,
за да не мръдна.
Това е.
Олекна ми.

Когато
нощем си сам
и се галиш
гледай осветените ми ръце.
Топли са... от електричество.