автор: regulus

От какво е направена Средна гора
есента пожела да науча.
И надникнах по пътя в широка врата,
под носа на ленивите кучета.

По скалите напукани триех крака
и накъсвах дъха си нагоре,
край невръстните дъбчета с редкки листа,
и сгрешили си мястото борове.

Изненадана в ямата, с бързи нозе
по стените й Ехо застана.
На терасите в склона под влажни ръце
лющех слюда от кротките камъни.

На върха се обърнах – от тази страна
виждах пътя от някого вплетен
из полите на бдяща под мен планина.
И внезапно познах се в лицето й!..

Между колоси раснах през хладни лета
и с ръце в гърбовете опрени,
неуморно поддържах реда по света,
и предпазвах от сблъсък големите.

Благородно прощавах за дребни злини –
с достолепния вид на весталка
наблюдавах как с хищни ръце отстрани
подкопаваха склона ми малките.

Прекосяваха скитници меко сърце
щом до него пътеката скрита
поотъпка се. Махах зелено с ръце
и омайвах поети с горите си.

Изграден от скали, но заоблен добре
и смекчен на стихиите с гланца,
с благостта на привикнали с труд рамене
вдигах други над мене към слънцето...

И отвътре съм твърд, а по края зелен.
И такава е тук планината –
на парчета нарязана торта край мен.
И е цяла такава земята ни.

От това е направена Средна гора –
Любовта си дарих и получих!
През листата към нас изкачи се мъгла,
Под носа на ленивите кучета.