Разпуснатите пясъчни коси
Луната ги изкъпа
С нощни струи.
Сега от тях изникват дъхави треви.
Виновна аз не бях
За твойто погребение,
Но ме е страх!
Ръцете ти – протегнати дървета
Нощните очи изболи,
Безсрамно голи,
Вятърът живее в тях.
За твойта смърт
Не нося във сърцето грях!
Очите ти – кладенци без дъно
Със хладни,
Жадни,
Пенести въпроси.
Вървя ли боса –
Все гледат да ме спънат.
Защо? Ти знай –
Виновна аз не съм
За твоя край!