автор: DimitarG

Заспивам бавно.
С пръстче от крака ти
в устата си.
Отвикнах от принцеси.
Целувах жаби. Доста! Да!
И повечето бяха интересни.
Не станаха по-други, но изпиха
по малко,
всяка вечер
еликсира.
Сега пристъпвам доста поизтрит,
по- съкрушен след твоето откриване.
Не можеш да си моя, осъзнавам
и ме разпръсваш с лудостта на жаба.
Не се обиждай!
Многото изпито
ме очерта.
Доколкото не трябва.
С върха на очертаните ми пръсти
докосвам докъде да ме обичаш.
Изпуснах си обувките отдавна
от каменната бойница на дните.
Сега не ми се става – бос и жаден
за да поемам походи разнищващи,
за да се връщам в къщи с знамена
и сребърни лъжички по петлиците.
Сега ще посънувам клавесини,
с крачета малки,
с пръсти от олово.
Ще стискам зъби докато ме свириш.
Сега,
довиждане!
Надявам се,
до скоро!