Върху скалата на Червената ми книга
никнат еделвайси.
Стоя и шия планини
по изморените си хълмове.
Не са дорасли дробовете
за въздуха оттатък думите.
И ми е рано да съм хляб.
И ми е късно.
Побирам се в тесто,
тъй както трябва Богът ми.
Напразно кърпя планини
по скъсания глас на хляба.
По тези ширини не е за еделвайси.