Дядо попе-е-е, дядо попе,
де си да са изповядам,
ачи срам не срам признавам,
аз на Мита завидях и.
Ми ни стига чий манячка
и все пред компютра дреми,
ми и кузата и е млечна
и с близнета по туй време
я дарява, пък оная
пувликана и мърлячка,
пет пари за тях не дава,
чи ма прай и на глупачка.
То не мий сал туй греха де,
ама другите по-късно
аз пред тебе ши разкрия,
гату седними самички
на салатка и ракия...
Па и другу да обсъдим,
гату цъфне пак ръжта де...
ша я пазим ил напротив,
тъй де...да съм хаберлия...