Той не се страхуваше от нищо
Той не се страхуваше от никого
Но една сутрин една красива сутрин
Му се стори че видя нещо
И имаше право
Имаше право без съмнение
Не беше нищо
Но на сутринта същата тази сутрин
Му се стори че чу някого
И отвори вратата
И пак я затвори : Никой няма
И имаше право
Имаше право без съмнение
Нямаше никого
Но изведнъж го хвана страх
И разбра че е сам
Но и че не е съвсем сам
И че така си живее
Без никой истински да е с него