автор: Layla

Простете за нахалния ми зов,
достигнал до ушите ви смутени,
аз, можейки, заровила бих в ров
и него, и гърдите си големи,

но в тях побрано е едно сърце,
което Ви копнее и обича,
но Вашето мълчание, уви,
на бавна смърт от лудост ме обрича.
И затова във своя безизхóд
ще разглася, че любихте ме страстно,
и всички те ще цъкат със език
и ще завиждат повече от ясно!

Дали ще потвърдите този слух,
за тях – любовник, а за мен – евнух?!?