Лунен лъч, проникна в мойта стая,
обходи тихомълком, всичко заблестя!
Далеч дочу се звук на пееща китара,
тя пееше за мен... за любовта!
Във мен разля се еликсир от звуци,
докосна с нежност всички сетива!
И сякаш хиляди нестихващи капчуци,
припяваха в едно със песента!
И стана топло... толкова приятно...
Луната ме целуна, посипа ме с искри.
Звездици светеха навред. Невероятно,
заплетоха се палаво във моите коси...
Усмивка разцъфтя, със цвят на роза,
Уханна и прекрасна, със хиляди листа.
И сякаш щастие в неограничена доза,
по цялата ми същност се разля...
Лъчът докоснах, той за миг потрепна,
изпратих до луната таен код - сигнал.
А тя от щастие по-силно сякаш светна,
обсипа със любов светът ми цял!