автор: T_Stoyanova

За щастието краткотрайно,
за мечтите пропиляни,
за децата ни неродени
и желанията споделени...
За бурния устрем,
за огнената страст,
за моята вяра
и твоята власт.
За копнежа неистов
и сърдечния зов...
за съдбата жестока,
за неуморния ти лов.
За премълчаните думи
и безкрайни лъжи,
за моите тайни сълзи,
за всички отложени дни,
пропуснати срещи, отложена нежност.
За моята изгаряща ревност,
за твоите нерешителност и колебания,
за моите душевни терзания,
за безсънните нощи
и тревожните дни...
и още, и още...
безброй са нали...
За всичко това ще простя!
Тръгвам си!
Щастлива съм, че срещнах любовта!