Тичам…. тичам…
Към… себе си?!
Краткото лято
се втурва насреща,
косите ми сплита
със пръсти горещи…
Моето утро
и пролет.
Предчувствие
и още нещо…
Тъга по изгубено детство.
Тичам…
Летя..
Във съня ми
сивее небето ми
изпепелено,
а птиците,
пепел,
политат надолу…
Моето утро
учудено, свежо
по изгрев ме буди
а в мене догарят
черните залези
Предчувствие и още нещо?
Тъга по изгубено детство?
Горещите пръсти
на краткото лято…