автор: silence

Дали
светът може да бъде събран в едно мъничко парченце ябълка?
Но не от онази – отровната.
Една най-обикновена ябълка разрязана на осем части.
Едно от тези осем парченца – току-що обелено.
Виждат се малките капчици сок по него – правят го да изглежда сочно и апетитно. След малко ще изсъхне, ще загуби блясъка си и ще потъмнее.
Но сега е свежо и е събрало нашия малък свят.
Едно парченце ябълка в моите пръсти пътуващо към теб, към твоите устни, проследено от два чифта очи и заобиколено с девствена тишина.
Толкова много заряд има в устните ти – в начина, по който полека се отварят за да поемат освежителното парченце. Зъбите, които отхапват бавно. Връхчето на езика, който демонстративно облизва потеклия сок. Очите – вперени в моите.
Моята ръка – увиснала във въздуха. Моите устни – полуотворили се заедно с твоите. Моето езиче – готово да тръгне към твоето. И очите ми – вперени в твоите.
А между нас – малко парченце ябълка.