автор: vitoriovitalis

126. Превратът


Гласът на Мошеника се чува зад оградата.
Вито излиза от къщата и бързо се спуска по циментовите стъпала. Големият му приятел е дошъл много рано. Какво ще правим тази вечер ?
- По-бързо ! – Мошеникът е загадъчен.
Двамата прекосяват площада покрай естрадата. Тя вече е напълно готова за утрешния празник. Цялата е драпирана с червен плат и националните флагове на Народна Република Север и Континенталния Съюз. От двете страни на вертикално спускащите се, красиво надиплени знамена са подредени рисуваните портрети на членовете на Оргбюрата. Отдясно – на Севера, отляво – на Континента. Отгоре на дървения под няма играещи деца. Униформен полицай важно се разхожда около естрадата.
Мошеникът й хвърля небрежен поглед и се насочва към черното стълбище на Киното. Високо на огромния плакат е нарисувано в едър план мъжественото лице на Луи Журдан. Зад него в далечината вятърът е опънал платната на ветроходен кораб. С големи разкривени червени букви под тях е написано - Граф Монте Кристо.
Момчетата разбутват тълпата чакащи на площадката и влизат във фоайето, претъпкано с хора. На недостъпна височина по стените в дървени рамчици са окачени контрастните снимки на известните северни киноартисти. Те се редуват с мъдри надписи, изографисани със златни букви върху черно стъкло. Това са позабравените завети на Северния Вожд към нашия славен народ.
Мошеникът се блъска към опашката за билети, но не се нарежда на нея. Той се опитва да промуши глава между чакащите, но получава отпор. Накрая се отказва и вика приятеля си. Шепне му на ухото:
- Виж с какъв цвят са билетите от шест часа !
- Какво ? – Вито не разбира нищо.
- Виж цвета бе, бунак ! – Мошеникът се навежда и взима от
пода някаква търкаляща се хартийка.
Засрамен, столичният младеж провира рамо и се надига на
пръсти. Да не се изложи ? На всяка цена трябва да успее ! В тесния сводест отвор на гишето ръцете на касиерката работят чевръсто с билетите и молива.
- Синьо !
- Сигурен ли си ?
- Абсолютно !
- Прави му сметка ! Бързо !
Двамата излизат от фоайето на Киното и се спускат по
стъпалата. Трътлестият Мошеник върви с най-голямата възможна скорост, при която да не загуби и грам от репутацията си на достоен възпитаник на Националния Езиков Колеж. Вито подтичва край него.
На зида пред къщата са се събрали останалите. Заекът вдига глава. През очилата му проблясват весели искрици.
- Хайде, бе ! Филмът тръгна. – Той стиска в ръката си някакви билети.
Миро угоднически развива върху цимента днешния вестник. Заекът връчва билетите на брат си и вади от задния джоб молив - червен от едната страна, и син – от другата. С подобен молив касиерката на Киното надписва билетите.
Заекът го шляпва върху партийния орган. Главите на момчетата се струпват над Мошеника.
- На баня ли ще ходим ? – Вито е забелязал надписа върху билетите. Едва сега той почва да загрява какво става.
- Малко е късничко за баня. Как беше ? Ланге лайтум – дълъг проводник. – хладно го засича Канавация.
Заекът е купил седем билета за баня - по шест цента единия. Мошеникът е разтворил хартийката от Киното, която се оказва захвърлен стар билет. Цената му е трийсет цента. Другата разлика между билетите е в надписите. И на двата пише с големи букви – Министерство на Финансите. Но под тях на единия е напечатано Филм, а на току-що купените – Баня. Печалбата е по двайсет и четири цента на билет !
- Така... Голямата цифра е редът, а малката до нея – мястото. Отгоре е часът на прожекцията. Господин Панчос, какви места предпочитате ?
- От десети ред нататък. Но не много назад ! – изревава
черният гигант.
- Ей, внимавайте с четни-нечетни ! По средата на реда се
сменят ! – неочаквано се обажда мълчаливият Вадо. Математик !
- Верно, бе ! Брато, дай ги по-в началото ! За по-сигурно !
- Готово ! – С уверена и твърда ръка – също като касиерката
на Киното, Мошеникът надписва един по един билетите със синята страна на молива и ги подава на членовете на тайфата. – Да бягаме !
По обратния път до Киното запъхтеният Заек обяснява на неопитния Вито.
- Слагаш палеца върху надписа - където пише Баня, и стискаш билета ! Да може само да скъса контролата ! Да не вземеш да му го дадеш !
В навалицата на фоайето момчетата се изгубват. Тълпата носи безпомощното столичанче към тесния вход, докато изведнъж пред него се изправя огромен мъж, заприщил вратата. Вито отчаяно стиска с изпотения палец фалшивия билет. Целият е мокър от напрежение.
Мъжът дърпа билета от ръката му. Вито не го дава. Такава е инструкцията. Накрая разпоредителят надделява и грабва скъпоценната хартийка. Докато момчето се усети, билетът е разполовен. С другата ръка огромният цербер подава останалата част на бледия собственик, без да го удостои с поглед. Следващият !
Хората отзад напират да влязат. Вито е изхвърлен в прохладното предверие на киното. Вратите отпред са отворени и тъмни. Прегледът е свършил. Главният филм ей-сега ще започне.
Момчето въздъхва с облекчение и пристъпва предпазливо в непрогледния мрак на салона. Мирише на кино. Или на подово масло. Което всъщност е едно и също. Претъпкано е. Край стената е пълно с правостоящи. Той се оглежда напразно за места. Някой го дърпа за ръката. Заекът. До него има запазен празен стол.
Неочаквано в тъмнината се разнася звучен шамар. Кой е пуснал ръка на съседката си ? Изумената публика чува мощния глас на Панчос.
- Ако още един път ме хванеш за кура, ще ти зашия още един шамар ! – Всички се превиват от смях. Освен пострадалата. Изведнъж музиката гръмва и зрителите притихват.
На широкия яркосин екран се люлее непознатото южно море. В далечината бавно израстват очертанията на огромен бял ветроход. Моряците тичат по палубата и се катерят по мачтите. Капитанът се взира към брега. Огромното дървено кормило се завърта. Илюзията на живота започва.
Когато филмът свършва, навън е вече полумрак. В излизащата, блъскаща се тълпа приятелите пак са се загубили. Всеки гледа пред себе си, за да не се спъне и полети надолу по черните стъпала на Горното кино.
Вито стъпва най-сетне на асфалта. Пресича Движението, оглеждайки се наоколо. В топлата предпразнична вечер на площада има доста хора. Пред естрадата той забелязва нещо странно.
Човекът със синята престилка, който сменя плакатите на Киното, се е качил на стълбата и сваля портретите на Оргбюро. До него градският художник му помага. Той държи в ръка прясно нарисуван портрет на някакъв военен с черни мустаци, а с другата подпира стълбата на работника.
Озадаченият младеж продължава пътя си към къщи. Момчетата няма как да не минат оттам и да не му се обадят. Като никога, боядисаната с бяла боя витрина на ателието – дюкян свети отвътре. От прозореца на мансардния етаж Бата маха с ръка.
- Качвай се ! – Вито хуква през задното дворче.
На екрана на телевизора се върти земното кълбо. Появява се говорителят. Той се е надул като паун. Изглежда ще съобщава на народа нещо извънредно важно.
- Днес във Фила се състоя пленум на Националния Комитет на Северната Общонародна Партия. Националният Комитет изслуша и обсъди доклад по въпросите на селското стопанство, изнесен от секретаря на Националния Комитет другаря Тот.
Националният комитет прие решение за по-нататъшно развитие на селското стопанство в Народна Република Север, което ще бъде публикувано в печата.
Националният Комитет разгледа и организационни въпроси. Той освободи от състава на Оргбюро другарите Ант и Панчо, като им изказа благодарност за досегашната работа. За нови членове на Оргбюро бяха избрани другарят Грег и другарят Джу.
Националният Комитет реши да издигне на предстоящата сесия на Народния Парламент кандидатурата на другаря Тот за Министър-Председател на Народна Република Север.