автор: lips_of_angel

Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.

И прилича почти на секундова буря,
дето миг само ще живееш със нея.
След това ще събираш останки, а другото
ще опитваш да пазиш, и ще немееш.

Онзи мъж я очаква все пак да изгрее-
на брега на морето, точно там под звездите.
Да целува страните и. После да и попее.
Да събира във шепи, тайно , сълзите.

Все рисува очите и- две детелини
върху пясъка, слънцето . . . като мираж.
Тя е негова лодка, спасителна диря.
И чрез нея намира сърцето си алено- мак.

Този мъж я очаква до днес. И говори
само с няколко риби и южния вятър.
Все поглежда небето. На Господ се моли.
И надеждата чака да приседне оттатък.