122. Сигналът
В края на сезона хижарят Рошавон слиза в града с джипката на Лесничейството.
Най-напред той се отбива в кантората на Туристическия Съюз. Тук цари радостно оживление. Преди окръжната конференция изплащат накуп всички заплати и хонорари.
Мрачният брадат мъж с вид на отшелник посещава след това бръснарницата. Оттам – направо в Горното кино, където се провежда задължителното за него мероприятие.
Преди да влезе, той поглежда бегло към дървената естрада, построена за Есенния празник. Няколко малчугани тичат на воля и трополят отгоре й. Други се крият отдолу между гредите. Довечера всички деца от центъра на града ще си играят на естрадата.
След два часа той слиза по черното стълбище на Киното. Конференцията е приключила. Делегатите за конгреса са избрани. В почивката окръжните туристически дейци са излезли на въздух – да се видят, разговорят и изпушат по една цигара. После ще има прожекция на филм и безплатен обяд в Офицерския дом.
Рошавон няма да присъства там. Той се е разбрал да се прибере с горските още следобяд. Тръгва по Главната улица към дома си – да хвърли едно око за всеки случай.
Преди обяд в центъра на града няма много хора. Сенчестите градинки пред Замбези и Банята пустеят. Минувачите вече предпочитат да са на слънце. Хижарят завива надясно и поема нагоре. Къщичката му е в самия край на града - над Парилото.
По стар навик той хвърля машинално поглед към металната портичка на ъгъла. Изведнъж дъхът му спира. Рошавон неволно забавя крачка, толкова е изненадан. Сърцето му забумтява в ушите, както когато неочаквано едър дивеч излезе право пред мушката. Край отвора на пощенската кутия някой е драснал с тебешир къса вертикална черта.
Той не усеща кога е изкачил стръмното. Малко след часовниковата кула започва нисък дувар, граден с плоски камъни от баща му преди години. Рошавон отключва тежкия катинар на вратата. Ръцете му леко треперят. Спокойно...
Дворът е обрасъл с бурени. Хижарят тръгва по пътечката към къщичката, но сякаш се сеща за нещо и рязко се обръща. Уличката е съвсем пуста. Той се връща през тревата към ъгъла на каменната ограда. От няколко крачки забелязва това, което търси.
В цепката между две плочи белее цигарена кутия. Рошавон застава с лице навън и внимателно се оглежда навсякъде. Няма никой. С ръка предпазливо изтегля кутията - така както картоиграчът изтегля липсващата му карта от тестето.
Той я слага в джоба си и отново се връща към къщата. Отключва външната врата и прекрачва в предверието. Въздухът е застоял. Мирише на старост и плесен. Бута вратата на кухнята и влиза вътре. Прозорците са облепени с пожълтели вестници. Полутъмно е.
Рошавон сяда на миндерчето и изважда цигарената кутия от джоба. Тя е празна. От вътрешната страна на капака пушачът е надраскал нещо с молив – сигурно да се подсеща. Северен орел.
Хижарят се завърта още половин час из къщата. После излиза, заключва и потегля нагоре по пясъчната уличка. Няма да се връща повече в града. Той минава директно по високия скат и се спуска над плажа. Там пътят свършва.
На поляната под съблекалните няма никой. Самотната кула за скокове се белее приветливо. Един работник мие с маркуч базалтовите плочки край басейните. Зеленикавата вода е съвършено спокойна и в нея могат да се видят отраженията на дърветата по баира.
Рошавон върви бавно по пътеката, която полека слиза надолу. На брода той пресича реката, прескачайки по големите камъни. Водата е съвсем намаляла. Той нагазва в зелените равни ливади, на които гражданите обичат да правят своите излети. Сега и тук няма никой. Отсреща е шосето за Ила планина.
Хижарят поляга под сянката на един орех край пътя и вади кибрит. Цигарената кутия гори хубаво. От нея остава малко пепел. Мъжът я издухва с все сила и се заглежда към града. Джипката трябва да дойде всеки момент.