автор: ZAGORA

Казваш,че ще ме пиеш като вода
но студена вода не мога да бъда.
Не съм търсената от теб жена,
защото като небе съм бездънна.
Искаш като земята
с теб да съм щедра и мила.
Но съм духа на свободата
и не мога да бъда безкрила.
Казваш да съм повей ,
с пръсти вятърни да те галя,
но чуй –и вятър не съм, да вей...
Аз съм пламъкът,който изгаря!
Аз съм огънят буен и жив
дето лято изтръгва от зима.
В прегръдките ми щом полетиш
връщане няма да има.
Шепа пепел от теб ще остане,
но от нея ще те преродя.
Като Феникс...Не е наказание.
такава е цената на любовта.

Диана Загора