автор: slash

1991 година. В рокмузиката всичко е спокойно... METALLICA продължават да доминират. GUNS N ROSES правят двоен удар с новия си албум - "Use Your Illusion"1,2. BON JOVI са на турне и разплакват стадионите с "Bеd of Roses". CINDERELLA набират инерция. AC/DC още са във форма. А за ROLLING STONES да не говорим - те и на 100 години да станат, пак ще свирят и Мик Джагър ще тича по сцената ,макар и вече да е с бастун!

Но точно, когато статуквото е толкова рутинно и не се очакват никакви изненади... Тогава на световната роксцена се появява ново лице - с леко присвити сини очи, с набола брада, с рошава, сплъстена руса коса, изпокъсани дънки, широк, раздърпан пуловер... Прозвучават първите акорди на "Smells Like Teen Spirit". И спокойствието е нарушено от един нов глас - драматично, болезнено дрезгав. Гласът на Кърт Кобейн и на NIRVANA. Те са се появили много преди 1991 г., имат и албум, но чак сега светът ги чува. И няма начин да не ги чуе, защото те не подсмърчат по изгубената любов, не шепнат нежни слова на любимата жена, не интелектуалстват на дълбоко философски теми, не се борят за световен мир - те крещят! За първи път някой излиза на сцената, за да изкрещи болката си, отчаянието си, страховете си... На един дъх, брутално дрезгаво, стенещо, до припадък и скъсване на гласните струни!...

И всички остават шокирани, изненадани от неочаквания обрат. Огромният "електорат" на METALLICA и GUNS се разпада и милиони фенове отиват към NIRVANA, защото тяхната музика е форма на терапия. Можеш да отидеш на техен концерт и заедно с Кърт да изкрещиш на целия свят. Да изкрещиш на себе си, докато събудиш сетивата си, живота си, съвестта си, нежността и болката. Докато разчупиш черупката на тихото си, безлично еснафско съществуване, което те е задушавало. Докато изкрещиш сълзите, които си криел от всички и от самия себе си... И накрая, изтощен, но намерил покой на душата си, да дойдеш такъв, какъвто си - истински. Като музиката на NIRVANA! Като гласът на Кърт, който пееше: "COME AS YOU ARE!"...