автор: ma_gi

- Жина, жина, ай ставай ут юргана! -
ф прусъница дучувам - и съ стреснаф.
Ма вън е тъмну! Туй начи чи е рану...
Ауууу, да н би зимята да са е разтресла?
Идва учити си успях да укукоря,
сърцету ми - ахааа - и да искочи
Глигор кът ма пувлечи вън на двора,
пък той са хили, някакси нарочну.
- Ай ставай вечи, стига са путрива!
Забраи ли, чи неска имаш празник?
Сига, слид малку, ф кръчмата утивам,
чи да пучерпя, ма приди да съм излязъл,
ила да видиш къф пударък съм ти купил,
напрау ша пищиш ут изненада,
ша видиш ти - Глигор хич ни е глупаф
и знай жината пу какво си пада...
Вратата най-тържествену утвори,
а пък на прага - саму гнила тиква!
- Ни съ чуди, - ни спира да гувори -
нъл знаиш колку ногу та обичам!
Тъс тиква купих снощи ут Айшету
а тя, ни щеши хич да я прудава,
пуиска първу да й дам прасету,
а после и питела, чи и кравата.
Ни съ гниви! Тъс тиква е вълшебна!
Утива тя на мойта Кърънфила.
И ут сига нататък, койту та пугледни,
сърцету му ут завист ша са свива.
Ф каляска ду обяд ша са привърни,
с куне и там с къквоту са пулага...
Айди сига, ила да та пригърна,
чи е утворил вечи хоремага!
Пък ти зими, ей тъй - ут благударнуст,
суджук, сланинка, пастърмица,
със тъс каляска ф кръчмата дукарай.
И баница, и баклава, пача и зелеви сърмички...
Ку нещу, най-случайну, са убърка,
и чудуту ни са пулучи, там, дукъмту обед ,
ти пак ги дуниси, ма да ни бързаш,
да н сме животни, ш пучакъми дукъту си гутова...