автор: HariMarSui

Две девойки , две приятелки седнали на една полянка до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:
- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо от къде да берем - казала едната.
- Колкото са толкова - казала другата.
- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж само едно цвете не ми стига. Дай ми едничко.
- Да бе, няма да стигнат и за мен.
- Аз толкова много цветя брах за теб, а ти - казало тъжно момичето.
Погледнало в поточето и видяло във водата цвете да плува.
- Хвани цветето. По- близо е до теб.
- Ще си намокря ръцете. Ти си го хвани.
Доброто девойче, а вие вече разбрахте, че е добро, хванало цветето. Извадило го от водата. После го заплело във венчето. Сега то било точно за главицата и. И сякаш по- светло станало. Девойчето сияело. Двете момичета сложили венчетата и вече щели да тръгват когато прозвучала песен. Пеело поточето:
„-Честита да си, девойко мила,
че цветето в венче си свила.
Ти, че не извади мокро цвете
късмет изпусна от ръцете.”
Двете момичета разбрали песента на поточето. Доброто казала „благодаря”, а приятелката и: „ какво ли разбираш”.
Тръгнали към къщи. Когато минали край едно блато видяли тъкана торбичка в калта.
- Вземи торбичката, по-близо си - казало доброто момиче. - Кой ли я е изтървал? Коя ли майка е тъкала платното, да направи с любов тази торбичка?
- Не искам да се цапам. Ти си я вземи.
Извадила добрата девойка торбичката. Поизцапала се, но била доволна.
- Като я изпера, който я е изгубил ще я познае.
Отишли си девойките по домовете. Знаете какво станал после, нали? Девойката изпрала и изсушила торбичката. Закачила я на оградата и двете приятелки зачакали. Искали да видят чия е. Минал момък, видял я и радостно извикал:
- Кой ми намери торбичката?
- Аз я намерих- побързало да излъже лошото момиче.
- Не е вярно- казало момчето- Виж венчето ти повяхна. Обърнал се към доброто девойче:
- Само ти си била. Нали твоето венче още по-свежо стана. Искам да си честита- ще се оженя за теб. Ще живеем щастливо, само да си съгласна.
- Ами аз? Потока каза, че късмета ми е бил в ръцете. Къде е?
- Ти не лъжи, не щади труда си, не се страхувай да изцапаш ръцете си. Тогава късметът ти няма да се изплъзва. Ще намериш и ти щастието си.
- А ние, ние да тръгваме. Да тръгваме към нашето щастие .