автор: HariMarSui

Мило Ники,
От няколко дена над блока прелитат пеликани. Летят към Мандренското езеро. То е близо до Бургас. Зная, че пеликаните се събират тук преди да полетят на юг. Казаха го и по телевизията. Природозащитниците го казаха.
Вчера и днес прелитат пак насам. В ята летят и то какви ята. Представляват една голяма стрела изстреляна сигурно от лятото. Води ги една птица и всички, като по нейна команда , размахват крилата си или спират да ги движат. Много дисциплинирани са. А са толгова едри. Ще помислиш, че са тромави, а те не са. Летят ли летят.
Бързат за юг. Там сигурно има друго езеро, което ще ги приюти, а може и някой като мен да ги чака. Да ги посрещне.
Може би ги изпраща с поглед, както аз ги изпащам сега и да разказва за тях на своето внуче, както правя аз?
Не зная, но не може да не е така. А аз ще ги чакам пак. Когато ги видя, ще ти пиша.
Сега ги изпращам.
- Лек път, пеликани, лек път. Върнете сепак в нашето езеро през другата пролет.
Летете, птици, летете...
Да можеше ити да прелетиш като тях.Аз все те чакам.