автор: veniamin

Въглените в мен разпали
в нестинарска унес.
Босонога, аз погалих
кратера ти лунен.

Затанцуваха телата –
бели, млечни, голи.
И звездите за отплата
светеха на воля.

А земята се разтвори
като ложе меко.
Стих в душата проговори
и ми стана леко.

И изригнах аз тогава
като гейзер топъл.
Как застина в бяла лава
твоят нежен вопъл!