автор: dedenze

През ръцете му бяха минали милиони левове. Отлично знаеше 2 и 200. Не го
привличаше материалното. Едно от хубалите неща в живота му беше полянка с
млади гъби манатарки. Все пак трябваше да се живее. Тялото и инкасаторите си
имаха претенции.

Много му се искаше да заработва нещо,макар и малко, с интелект. С рисуването беше невъзможно. В интернет се предлагаха тъпи, мошенически форми като четене на реклами, анкети. Един сайт предлагаше мини заплащане
за стихове и проза – БГ . Репортер. Докъто опита, плащането се отмени. Тръпката
обаче остана, да четеш коментарите за труда ти. Да оценяваш начина по който те приемат хората, да търсиш съмишленици. Никога не се беше занимавал с литература. Обичаше да чете и оценява критично, въпреки , че с граматиката беше скаран. Понякога не можеше да приеме произведения в които намаше позиция- гражданска, социална, морална, политическа. Не обичаше наивни
песни и блейни по тревички и несподелени сексуални пориви. Въпросният сайт
опростя, след изборите съвсем се загуби и беше закрит. Явно пак ставаше дума за пари. Търсеше активно нови форуми, така попадна на хулите и в записките му се появиха – опити:

- Множество,проби и грешки. Едно е безспорно и ясно – не трябва да се плаща на автора. Платената, поръчана песен е с нищожна стойност. Толкова години десетки, отлично хранени артисти и литератори пишеха оди и се превъплъщаваха в персонажи хвалебствени за негово величество и близки.
Всеки се сеща за кого. Имаха привилегии, титли и отличия без особени заслуги.
Достатъчно бе да славят нашите и чужди червени богове, да бъдат успоредни на партийната линия. Някои до днес не изпитват чувство за вина и срам, стоят нахално пред обективите. Когато „избухна демокрацията”, повечето смениха
тоналността и се писаха репресирани.
Случайно попаднах на Хулите, зачетох, останах удивен от къдърността на
толкова много хора. Те отдаваха своя труд безвъзмездно и безшумно на всеки можещ да чете. За малка обрулена България бяха над 10000. Млади и стари, ангажирани да оцелее нашата литература, да ни направи по -добри. Прописах и аз,къде зле,къде по-добре. Доволен съм, че казах нещо ново на другите, че споделих.
Отначало не разбираш, мислиш, че си губиш времето, вместо да правиш
пари. После от мъглата излизат магическата осанка и благородно лице на
Лев Толстой и други велики създатели. Усещаш нищожеството и преходността на материалното. Докосваш се, до неподправената оценка и любов на хората, споделяш я. Това не може с нищо да се плати и устойности. Почти никой не вярва, че ще бъде утрешния велик писател, достатъчна е радостта да се докоснеш до изкуството по достъпен начин,без пари и посредници. Когато работата ти е добра, стига до много хора, формира култура и отношение. Говорим за гражданско общество, спонтанно то е тук сред хулитери и читатели, без
финикийски знаци и зависимост. Духовно отдаване, без църкви със съмнителни ритуали и користни сметки. Нещо обслужващо нашите духовни
потребности. Това е и любовта, безкористно отдаване на тези, които я разбират
и заслужават.
Заетите с правенето на пари, ще пропуснат това удоволствие. Един ден
ще се чудят, защо собствените им деца ги ненавиждат, когато са ги преусигурили материално. Никога няма да усетят величието и вечността на природата. Ще бъдат като машини, на които е изключен тока. Да изгубиш пари не е важно, страшно е ако изгубиш душата си.

Безвъзмездното отдаване е важен жалон по пътя, не само в литературата. Това е действие, което може да извърши само напреднал в своето развитие разум.