автор: pafka

Ужасно е красива мъката ти -
с прешлени от сол,

с очи насочващи от упор
светлина в сърцето.
Напояваш с нея жадната хартия
и поникват клони във съня ни
с болка.

Ужасно е красива мъката -
опитомява ни като дървета,
впили в нея корени
от дългото и търпеливо
чакане.
Не ни забравя.

Ужасно ни обича -
от малки ни плете
красиви нанизи от думи,
през които вее вятър.
(В съня си даже
ножици държим.)

Но днес е тихо -
гласът й вече в улицата свива,
започваме да чуваме
едва...