автор: Lahaina

А дъгата.... къде ли е тя?
Къде цветовете изчезнаха?
Кой открадна моята дъга
и палитрата от бели спомени?...
Кой обърна гръб на любовта,
на живота, на света, на светлината?
Кой стои от другата страна
и мълчи и само чака?...

И цветята знаят песента -
ритъма на жарките дървета,
знаят много шарени неща,
но и те мълчат като поета,
който е възпял във стих жена,
но оставил е стиха в мазето
и заключил е старата врата...
Кой ще каже къде е ключето?...
Много тайни и тъмни загадки,
много стаи със изгубени ключове,
много думи, а малко значение,
много мисли без смисъл останали...

А земята остава след всеки
и припомня забравени звукове,
тя единствена помни навеки
всяка дума, всеки жест и поглед.
Тя разбира, говори и слуша,
тя е тази, която те чака,
за да ти разкаже историята за тебе -
за това, което си бил,
което си днес,
което ще бъдеш...

Слушай земята, тя знае.