автор: HariMarSui

На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя към дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичко и от всички.
- Я, стига си плакал! Ела с мен. Ще те заведа на една поляна. Има голям пън и много малки пънчета. Там се събираме ние катеричките - да си говорим, или да разделим храната си. Ела. Седни тук и ме чакай. Скоро ще се върна.
Катеричката подскачайки от клон на клон, изчезна.
Всички в гората скоро научиха за мъката на зайчето. Спуснаха се да търсят семейството му. Запреиждаха на поляната животни. Всеки носеше по нещо. Не бяха забравили, че е празникът му. Птици запяха в клоните. Скоро големият пън се покри с горски плодове и сочни клонки.
Зайо беше спрял да плаче. Не вярваше, че всичко това е за него. А когато видя майка си, водена от новите приятели, се почувства щастлив. Всички му честитяха ражденния ден. Събраха се край празничната трапеза. В средата имаше торта, украсена с плодове, а отгоре стърчеше голям морков. Каква радост за очите и душата.
- Честит рожден ден, Зайо- му каза катеричката. - Сега разбра ли какво е да имаш приятели? Честит рожден ден!