автор: yotovava

Постелята ти да е кърпена,
душата ти нали не е?
Случайно пътя да си сбъркал,
но времето не си, дете!

Сега си принц и можеш всичко!
Потънал в златния ти смях,
подскача залезът лисичи
небесна дама еднокрак.

И вечер босонога тича,
разчорлена във вехта блуза.
Признава тихо, че обича
да целува топлата ти буза,

и те погалва срамежливо,
А мен помоли за парица
- в кварталната ни бакалия
да купи сянка на царица.

И после двама в парка есенен
потайно се венчавате.
Утре, знам, ти непременно
усмивката й ще забравиш.

Когато изгревът раздуе
мехури слънце като жаба,
ти нова приказка ще чуеш,
а старата ще я забравиш.

И без значение светът е твой.
Разлиствай нежността му, сине.
Повий го в буково листо.
И тази обич няма да отмине.