автор: HariMarSui

Малкото момче боледуваше от дълго време. Не излизаше от стаята си. Не ставаше даже от леглото. Гледаше навън клоните на голямото дърво. Виждаше птиците, които кацат по него. Забеляза , че едно птиче всеки ден идва и кацва на перваза на прозореца. Даже , понякога чука с човка по стъклото.
Момчето започна тайно да отваря прозореца. Да му слага трошици и да му говори. Как му се искаше да излезе за малко навън от тази стая.
Беше паднал първият сняг. Беше натрупал. Всичко беше бяло. Момчето стана. Облече се. Сложи шапка и ботуши. Погледна в кухнята. Баба му дремеше на диванчето. Тихо отвори вратата и излезе. Направи няколко крачки и се свлече на земята.
Птичето видя всичко. Кръжеше над него и писукаше. После се засили и се удари в стъклото на кухненския прозорец. И пак, и пак се удряше в него...
Бабата се стресна в съня си. Видя птичето. Видя и детето на земята. Спусна се. Грабна детето и го внесе вътре. Извика лекар.
- Това е моментно състояние. - каза лекарят- Много дълго детето е било на легло. Чистият въздух го е опиянил. Ето, вече е добре.
Бабата се сети за птичето и бързо излезе навън. Когато се върна носеше завито в шала си птичето. Затоплено то отвори човчица. Все гледаше момченцето.
- О, колко си малко, а колко голямо сърце имаш. - говореше му бабата- Ако не беше ти детето ми щеше да замръзне вън, а ти щеше да загинеш, за да ме събудиш.
- Е, нали всички са добре? - Докторът погали птичето и се сбогува.
От този ден момчето отваряше прозореца си, но не тайно. Отваряше го и...чакаше. Чакаше своя малък голям приятел.