автор: HariMarSui

В една зеленчукова градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по- голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали- им се карала майката шушулка- бъдете внимателни един към друг. Живейте задружно.
- Да. Задружно. Аз останах толкова малко. - сърдито казало едно бобче- Останах малко, защото всички ме притискат.
Така минавали дните. Бобчетата все се блъскали, бутали, докато шушулката не издържала и се пропукала. Бобчетата се пръснали по земята на различни страни. Пуснали коренчета. Дъждът ги поливал. Слънцето ги топлело. Станали бобени растения като майка си. И те имали шушулки и всяка шушулка имала бобчета, които растяли в нея. Растяли и се бутали. Блъскали се едно в друго, кое по- голямо да стане. Майката шушулка, когато не издържала повече се разтваряла и ги пускала да вървят по своя път.
А бобчетата? Дете, те пак се събират в гозбата на мама и са толкова вкусни. Нали?