автор: Charibda

Добре дошъл в дома ми, страннико.
Заповядай, влез.. не се страхувай.
Не, всъщност, страхувай се!

Имаш право да си плюеш на петите
и да не се обръщаш, защото
пред теб стои кралица Лудост.
Поседнала на бляскав трон,
облечена в шутовски одежди,
аз пия сълзи на влюбени девици,
разреждам ги с отрова змийска,
че иначе са много люти
и черпя всичките си гости.
Нареждам „Разкажи ми драма!”,
а след това се смея с пълен глас.
Какво да правя – трагедиите ме забавляват,
а радостта ме кара да потръпвам,
като януарски мраз.
Любовни думи не понасям,
плашат ме – наказвам ги със смърт.
мрази ме, моля –
ще ми станеш пръв приятел,
а може и леглото ми да споделиш.
Но не.. размислих. Отегчих се!
Изчезвай, страннико,
не си ми вече мил.
Кралица Лудост казвам се
и искам огледало,
за да се гледам, мразя и проклинам,
за да се обичам и самовъзхвалявам
цял живот.