Вървя през цъфнали поля,
когато изгревът се вдига.
Сред шум от падащи крила
вървя и никъде не стигам.
Дъжд от ангели небесни,
чума, пир и пак мъгла
вещаят стъпките ми пресни
и газят мократа трева.
Оставям път, но не посока
и вместо спомен - дири само
от моите алени, дълбоки,
родени от сърцето рани.