Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: leslieshay
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13672

Онлайн са:
Анонимни: 72
ХуЛитери: 5
Всичко: 77

Онлайн сега:
:: ma_gi
:: doktora
:: apostola
:: ole72
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2017 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАндантина 56.
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

56. Пътят

          Лелята събужда по тъмно Вито и Боби.
Багажът им е подготвен от снощи. В сака има хляб, кашкавал, домати, консерви с копърка и на дъното – голяма диня.
          Още сънените момчета слизат от вилата към бараките на лагера. Тасови още не са се нанесли в новата си постройка. До края на смяната има още няколко дни. После ще прехвърлят одеялата и чаршафите горе - и са готови. Те не са големи домакини. Не са и претенциозни. Свикнали са на всякакви условия.
          Мошеникът вече е станал и се разхожда като петел на плочите пред бараката. Заекът се измъква с разкопчан колан на късите си панталони - същите като на брат му, но не са му така отеснели. Вдига крак на полуизгнилите греди, укрепващи изкопа, и завързва връзките на кецовете – първо на единия, после и на другия крак.
          - Айде, бе, тутко ! – Брат му е нетърпелив. Каквото и да се говори, Мошеникът е по-организиран и дисциплиниран от другия близнак. Ето и сега багажът му е стегнат и готов за дългия път.
          - Страхотна куродървица ме е хванала. – Заекът се поглажда отпред.
          - И при мене е така, но е по-лека. – Мошеникът загрижено поклаща глава.
          Вито се чуди - какво ли е това ? Да не е някакво заболяване ? Боби гледа да е по-далече от тежкия сак. Заекът се скрива, за да се изпикае на гърба на бараката. Вътре бащата и майката още спят на широкия нар под войнишките одеяла. Показва се, пристягайки колана.
          Малката група се изнизва по нанагорнището. Минават по моста над потока. Хладният утринен вятър ги кара да потръпват. Водата шуми между камъните. В Ученическия лагер още спят. Знамето не се вее както обикновено на високия дървен пилон. Вечер го свалят, а сутрин го вдигат под строй. Бунаци!
          Заекът води колоната. Боби се тътри отзад. Той ще е проблемът на катерачите. Вито изнемогва под тежестта на динята в сака. Ще трябва да се сменяме за носенето. Момчетата започват преговори по въпроса.
          В гората е съвсем тъмно. Гредите на моста над реката са станали хлъзгави от утринната роса. Водата бучи недоволно отдолу. Бързият Заек се подхлъзва и тупва на гърба си. Мошеникът светкавично го хваща за ръката.
          - Тия кецове !
          Момчетата обсъждат туристическата екипировка. Както в повечето области, и тук сме изключително назад. На Запад имало невероятни неща ! Вито си мълчи. Покрай сладките приказки, забравиха, че трябва да го сменят. Но Заекът се сеща.
          - Дай сака ! - Точно навреме.
Излизат на пътя за Лесничейството. След малко започва изкачването към върха. Свиват по пряката пътека, осеяна с големи плоски камъни, нахвърляни от работниците за по-удобно ходене. Още са в горичката и сутрешният хлад се усеща в рехавата сянка на изкуствено залесените борчета. Косъмчетата на ръцете настръхват.
          Момчетата запушват носове. Минават покрай дълга редица кенефи, сковани как да е от дебели и криви брезови клони. Вътре е опасно да се влиза. Те са задръстени от лайна. Безстрашните горски работници са срали навсякъде наоколо - само не и в огромните триъгълни дупки, приготвени за целта. Донякъде са извинени - балансирането върху хлъзгавите брезови клекала в случай на нужда не е никак безобидно. Дори по самата пътека се срещат черно-кафяви купчинки, покрай които се извива туристическата група. Мухите страстно бръмчат. Хигиена ! Култура ! Възпитание ! Какво можем да очакваме от тоя прост народ ?
          Най-сетне се изкачват над Лесничейството. Слънчевият диск се подава на изток зад планината. Мошеникът поема тежкия сак от брат си. Пътеката тръгва към върха.


Публикувано от valka на 08.12.2009 @ 15:50:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Спомени от второто ми детство
автор: mig
447 четения | оценка 5

показвания 47826
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Андантина 56." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.