автор: HANS

          На българина потребителската му кошничка е голяма колкото орехова черупка.(Тук без колебание слагам "българина" с непълен член, нали не е подлог.) Затова стихията му са магазините втора употреба.
          Наближава Коледа, размърда се пазарът. (Виж, тук вече влиза в действие пълният член!) Наскоро и мен ме полази бацилът на харченето и хлътнах в един "Секънд хенд". С озъртане, да не ме разпознае някой зевзек.
          Ох-о-о, че то само протритото ми яке няма тук, купено едно време за сините митинги! Като гледа човек купищата парцалаци се досеща защо в Европа нямат криза със боклука. Дрехи всякакви, пердета, плюшени зайци и мечки, че и сватбени одежди! Помня, след венчавката моята булка си ската прилежно годежната рокля в гардероба, сигурно с надеждата, че пак ще й потрябва... И позна, честно!
          Да не се отплесвам. Оглеждам едно кадифено панталонче и чета етикета - "Долче Кабана". Фирмено! Нахлузвам го и ето ти първия куцузлук. Абе, тоя немец сляп ли е бил, късоглед ли - коленете му изтърбушени и протрити, сякаш час по час е лазил да си търси очилата. Или се е родил не с колене, а с конски черепи.
          Зима се задава, ще пробвам пуловер. Бръквам в една купчина заедно с други ръце. Втори ръце, на събратя. Напипвам един по-мъхест, веселичък е, отпред с елхичка и скиорче. Пробвам го - тесен, пък на корема - издут. Баварецът, дето ми го праща, май сума ти хамбургери с бира е изплюскал. Чакай, ще го облека със скиорчето на гърба. Поглеждам се в огледалото - сега пък съм гърбав! Ще кажеш, че цял живот не съм пускал мотиката. Тъй, тъй, европеецът ще пъчи корем и ще тъпче сандвичи, а аз ще му разнасям пуловера като изсипан гърбушко! А всеки знае, че на българина ай юто му е най-високото в Европа! Дай му судоку или кръстословица - няма равен. Питай го за провлак в Тайланд например - няма и да се замисли! Като казах "Тайланд", сетих се за едни наши милостиви сънародници, дето се хванали да редят бали с носени дрехи за Камерун и Замбия. Чак по-късно се усетили, че по тия места ходят без дрехи, пък и онези, с кокалите през носа, изкочили пред нас в икономическо отношение...
          Пак се отплеснах, народът граби, хубавото свършва. Най-напред по-лекото, щото се плаща на килограм. Надявам една шарена вълнена риза на квадрати. Тоя холандец трябва да е бил голям льохман, щото само ръкавите му не са в лекета от кетчуп и горчица. От огледалото ме гледа един скапаняк - с тази увяхнала физиономия, на тези квадрати ще кажеш, отвлечен за пари.
          Хванаха ме нервите и да не изляза с празни ръце, взех за два лева един едноок бенгалски тигър за внучето. Вместо бенгалски огън - бенгалски тигър. Ще му зашие жената едно черно копче, то си личи къде.
          Излизам, паля колата, но се чува само едно тъжно изхъркване. Ами да, колата - и тя втора ръка. По-точно - четвърта. Обаче, нали ми е високо ай кюто, съм спрял на баирче, за да я тикна при нужда. Добре, но пред мен един тиквеник с чужд номер и по-ниско ай кю си спрял джипа! Сигурно е дошъл да си търси еврофондовете. Хубаво ми викаше жената (нали разбрахте - и тя е втора употреба!) - как не се закачи към някой еврофонд, че да се видим в нови дрехи и с нова кола!..
          ...Дали пък има еврофонд втора употреба? Ей такива мисли ми се въртят в главата, докато чакам в колата чужденеца, а от седалката лежи и ме гледа кьоравия бенгалски тигър. И дали тъй ми се стори - с гадна насмешка...

          Прощавай, читателю, за поучителните правописни напъни в началото, но те се родиха вследствие разгорелите се полемични страсти около около пълнотата на члена в езика ни...