автор: timon

Поглеждаш към пътеката,
изпълнила морето с белезите от луна,
под грохота на вълните -
земетръсно вълнение.
Листата на тополите
завършват пътя си,
полетели към солената вода.
Дали пейката ще помни
две души
под шепнещите звуци,
попили неизменното?
Знам, че нощта,
запрела лунната пътека
ни е съюзник - единствена!
Прегръдката ти е с ябълков вкус,
хайде да избягаме от мъртвите пясъци!