автор: HariMarSui

- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? Но на цветята завиждам.
Цъфтят цветята. Радват хората, които минават край тях....О, а ние само през пролетта цъфтим Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветенцата ми летят към земята. Като гледам теб и ти си с красиви розови цветчета. Не ти ли е тъжно? Кажи де!
- Не. Не ми е тъжно. Послушай сега какво ще ти кажа аз- старият бадем. Не рони напразно цветчетата си. Те са бъдещи плодове. Ние плодните дървета трябва да ги опазим, за да има плодове. А ти, какво? Радваш се на цветята и им завиждаш? За своите цветчета тъжиш и ги рониш по всяко време. Защо? Прекрасна е пролетта, но и другите сезони са важни. Поне за нас плодните дървета е така. Когато плодовете ни узреят хората се наслаждават на тях. С тях им даряваме бодрост и здраве. За това трябва да пазим цветчетата си. За да има плодове. Разбра ли?