автор: tarassevitch

(1895 г. – 1925 г.)

Хулиганът на поетите

Живот и творчество

Есенин е един от най-популярните и най-четените руски поети. Живял и творил по време на "Сребърния век на руската поезия" (началото на 20-ти век), той е наричан от съвременниците си "живият класик".
Наследник на традициите на Пушкин и Лермонтов, Есенин е считан за един от най-великите поети на Русия. И днес той е сред легендите в руската литература.
Сергей Александрович Есенин е роден на 3.10. (21.09. стар стил)1895 г. в село Константиново (днес Есенино), Рязанска губерния. Родителите му - Александър Никитич Есенин и Татяна Фьодоровна Есенина са обикновени селяни. От две-годишен Сергей живее при баба си и дядо си, където расте в обкръжението на вуйчовците си. От съвсем малък пише стихове – за природата, домашните животни, за всичко, което го впечатлява. Част от стихотворенията му, написани в детска и юношеска възраст, влизат в сборниците му с избрани съчинения. Те са истински шедьоври на поетиката и изпъкват дори и сред по-зрелите му стихове. ("Песен за кучето", "В езерото плисна се ранната зора").
След като завършва църковно-учителското училище, през 1912 г. Сергей Есенин се преселва в Москва, където живее заедно с баща си и работи в типографията на Ситин като помощник-коректор, а по-късно в типографията на Чернишев и Кобелков. През 1912 г. се включва в Суриковския литератуно-музикален кръжок, където намира съмишленици. Първите му публикации са през 1914 г. в периодичния печат – първоначално в детски списания (Стихотворението "Бреза"). През 1915 г. се премества в Петроград (Санкт Петербург), където се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Гумильов и Николай Клюев и бива възторжено приет в поетичните среди. Продължава да пише стихове и през 1916 г. излиза първата му стихосбирка - „Томина неделя”.
Призован в редовната армия, Есенин отслужва срока си във военно-санитарния влак при Царско село, под патронажа на Нейно императорско величество императрица Александрина. Там той има директен контакт с царското семейство. Посещава литературни салони, приеми при меценати и други културни събития. Няколко пъти е канен при Император Николай ІІ и семейството му, за да чете свои стихове.
Октомврийската революция от 1917 г. заварва Есенин на фронта. Когато отслужва службата си, се връща в Москва. През 1918 г. излизат сборниците му "Синева" и "Селски молитвеник". Раждат се стихове, украсени от най-фино възприемане на природата – картини на есенинска Русия, където всичко е обект на благоговение и преклонение. В началото на 1919 г. заедно с поетите Анатолий Мариенгоф, Вадим Шершеневич и Рюрик Ивнев Есенин участва в създаването на литературното направление Имажинизъм. Последователите му се стремят да творят литература, която да поражда образи – "имаж" (фр.), откъдето и името на направлението. По това време Есенин е постоянен посетител на "Конюшнята на Пегас" – литературно кафене на имажинистите в Москва. В периода 1919 г. -1920 г. той пътува много из Русия и написва поемите "Пугачов", "Страната на негодяите", „Микола”, както и цикъла стихове "Кръчмарска Москва" и започва работа върху поемата "Черният човек". През 1921 г. излиза сборникът „Преображение” с поемите "Йорданската гълъбица", "Преображение", "Инония" и др. През този период Есенин се печата много, част от книгите му се преиздават по няколко пъти, някои се издават в чужбина. От 1922 г. започва превеждането и издаването на стиховете му на френски език.
В началото на 20-те години в стиховете на Есенин се появяват мотиви на "разхвърлен от бурята бит", "пияно геройство" и на болезнена мъка. В сборниците "Изповед на хулигана" (1921 г.) „Стихове на скандалджията” (1923 г.) и "Кръчмарска Москва" (1924 г.) той се представя като скандален хулиган и пияница с окървавена душа, заобиколен от неразбираща го смееща се тълпа (Стихотворенията "Хулиган", "Изповед на хулигана", " Виждам сън и черен път..."). През 1922 г. излиза поемата „Пугачов” и започват да се печатат избрани и събрани съчинения на Есенин.
През 1921 г. Есенин излиза с критика на имажинистите, от които постепенно се откъсва. Същата година се запознава със световно-известната американска танцьорка Айседора Дънкан, която по това време живее в Русия. След сватбата им през 1922 г. те пропътуват заедно почти цяла Европа – Франция, Италия, Германия, Белгия, както и Канада и САЩ. След завръщането си от това дълго пътешествие Сергей Есенин посещава родното си село и написва стихотворенията: "Завръщане в Родината", "Съветска Рус" ( и двете 1924 г.). От този период е поемата „Песен за великия поход” (1925 г.) и стихосбирката „Брезова басма”. През последните две години от живота му главно място в стиховете на Есенин е отделено на родината, но за разлика от преди сега тази тема придобива драматичен характер. (Сборниците "Съветска Рус", "Страна съветска", „За Русия и революцията” - 1925 г.).


Есенин и властта

В началото на творческата си кариера Есенин е горещо посрещнат както от народа, така и от управляващите. Той е любим поет на всички, дори на императорското семейство. При смяната на властта през 1917 г. нещата се променят. Макар и принципно да застава на страната на революцията, Сергей Есенин не е от поетите, които й посвещават пламенни стихове, като Владимир Маяковски, например, с когото често е сравняван. За разлика от него Есенин продължава да пише за дребните човешки радости, стиховете му са душевни и лирични. Те са пропити с дълбоко патриотично чувство, с любов към родината и преклонение пред руската природа. По това време Есенин е провъзгласен за "последния поет на селото", защото дори стиховете, които посвещава на революцията, са написани през гледната точка на обикновения човек от село, въвлечен във вихъра на събития, които не разбира. И така той продължава да е любим поет на народа и властниците решават да се възползват от популярносстта му за увеличаване на народния подем. Стихосбирките му се печатат, осигурява му се достъп до широката публика, изпращат го на турнета из Русия.
По време на пътуванията си той става свидетел на безобразията, които се вършат в името на революцията и няма начин това да не се отрази на отношенията му към властта и на стиховете му.
В поемата "Страната на негодяите" (1923 г.), Есенин изобличава съветската власт. Първообраз на злодея Чекистов в поемата е народният комисар и член на Политбюро Лев Троцки. По това време Есенин на няколко пъти е викан в Кремъл на разговори с него. Под формата на помощ за неговото творчество, на Есенин се предлага сътрудничество с властта с цел да се вкарат идеите и стиховете му в определени рамки и да бъдат използвани за прокламиране на новата власт. На няколко пъти той отказва. Есенин се превръща постепенно в опасен за властта елемент с влиянието, което оказват стихотворенията му върху народа и обществената мисъл. Обвиняван е в упадничество и в недостатъчна съпричастност към революцията и властта на съветите. Често въвличан в кръчмарски свади, Есенин многократно е арестуван. Срещу него са изфабрикувани тринадесет дела. Правени са множество опити чрез всякакви манипулации да бъде въвлечен в признаване на антиреволюционна дейност. Всеки път успява да се измъкне благодарение на добри приятели, които се застъпват за него.
След публикуването на поемата „Страната на негодяите” срещу Есенин започва масирана обществена кампания. През 1924-1925 г. той пътува често до Грузия и Азербайджан и написва поемите "Анна Снегина" (1925 г.), "Балада за двадесет и шестте" (1924 г.) и сборника стихове "Персийски мотиви" (1925 г.).
След завръщането си от Азербайджан в края на ноември 1925 г. заради заплахата от арест Есенин е принуден да се укрие в частната психиатрична клиника към Московския университет. В болницата той написва петнадесет стихотверения и едновременно с това устройва литературни четения за пациентите и персонала. Дописва поемата "Черният човек”. Мрачните и ужасяващи картини, описани в нея, са несъмнено породени от парализиращия страх и постоянното безпокойство на един преследван и гонен човек.
В продължение на няколко седмици сътрудниците на милицията отчаяно издирват Есенин. Изтича информация и клиниката е поставена под наблюдение. Есенин успява да се измъкне от там сред група посетители и да се изплъзне на преследвачите си и веднага заминава за Ленинград (Санкт Петербург).
Пет дни по-късно, на 28 декември 1925 г. Сергей Есенин е намерен мъртъв в стаята си в хотел "Англетер" в Ленинград. Официалната версия е, че се е самоубил.
И до днес всички негови биографи се съмняват в достоверността на версията за самоубийство и са на мнение, че смъртта му е била по-скоро насилствена. Съществуват множество доказателства, които сочат, че е бил убит. Тринадесет-годишното следствие, проведено през осемдесетте години от следователя на МУР Едуард Хлисталов успява чрез косвени улики да докаже, че Есенин е убит. Разследването е публикувано през 2005 г. под заглавие „Тайната за смъртта на Есенин. Записки на следователя от „Англетер”. Представени са осем доказателства в защита на тази теза. Предполага се, че поръчителят на убийството е бил Троцки. За жалост, резултатите от следствието не са официално признати и ексхумация на тялото не е позволена.

Жените в живота на Есенин

Първата любов на Есенин е момиче от родното му село - Анна Сардановская, с която той преживява първите си и най-светли любовни вълнения. Предполага се, че именно тя е възпята в поемата му "Анна Снегина". Другата версия за поемата "Анна Снегина" е, че прототип на героинята е Лидия Кашина, връстница на поета, последната помещица на село Константиново.
При пристигането си в Москва през 1912 г. Есенин се запознава с Анна Изряднова, негова колежка в типографията, с която живее на брачни начала от 1913 г., а една година по-късно се ражда синът им Юрий. Връзката им се разпада наскоро след това. През 1917 г. Есенин се жени за актрисата Зинаида Райх, с която имат две деца – Татяна, родена през 1918 г. и Константин, роден през 1920 г. През 1921 г. те се развеждат и наскоро след това Зинаида се омъжва повторно.
С поетесата Надежда Волпин Есенин не сключва брак, но тя му ражда син - Александър. Скоро след това се разделят. През 1920 г. Сергей Есенин се запознава с Галина Бениславская, връзката с която продължава с прекъсване почти до смъртта му. Тя му остава верен приятел до края. Една година след смъртта му Галина се застрелва пред свидетели на неговия гроб. Оставя бележка, на която е написала: "В този гроб е най-скъпото за мен...."
Романът с осемнадесет години по-възрастната от него Айседора Дънкан е може би най-шумният и най-обсъжданият от всички други връзки в живота на Сергей Есенин. Съвместното им пътешествие в Америка и Европа е съпроводено от шумно привличане на общественото внимание и гръмки скандали. Любовта му с Айседора е взаимна и от пръв поглед. Съвсем наскоро след запознанството си те започват да живеят заедно, макар че, нито Есенин говори английски, нито Айседора руски, с изключение на няколко думи. Въпреки пречките в общуването и огромното несходство на характерите им, двамата поддържат връзка в продължение на повече от две години – връзка скандална, гръмка, публична и много обсъждана. След завръщането си от Америка, те се разделят.
Скоро след раздялата с Айседора Есенин подновява връзката си с Галина Бениславская, но скоро се влюбва в друга – Августа Миклашевская, актриса и танцьорка, на която посвещава множество стихове. (Цикъла „Любовта на хулигана”). През 1924 г. -1925 г. в Батуми Есенин се запознава с Шагане Талян, на която посвещава повечето от стиховете си в сборника "Персийски мотиви", някои от тях писани дори и след връщането му в Москва. Връзката му с Шагане е изцяло платонична.
През март 1925 г. Есенин се жени за внучката на Лев Толстой – София Толстая, завеждаща библиотеката на Съюза на писателите. София го обича предано и именно тя няколко месеца по-късно му помага да се укрие в психиатричната клиника, за да избяга от преследвачите си.

Есенин и съвременността

През последните години излязоха два филма, посветени на Сергей Есенин – "Златна глава на ешафода" (2004 г.), в главната роля Дмитрий Муляр; и "Есенин. История на убийството" (2005 г.), по книгата на Виталий Безруков, в основата на която лежи следствието, проведено от Едурад Хлисталов. Книгата и филмът са част от мащабния проект по повод 80 години от трагичната смърт на поета. Главната роля изпълнява Сергей Безруков. Този филм, който представя както живота на Есенин, така и двете версии за смъртта му, предизвика бурна полемика сред руската общественост. Привържениците на всяка от двете версии – за убийство и самоубийство - привеждат множество фактологични доказателства в защита на тезата си. Но тъй като ексхумация на тялото на поета досега не е позволена, смъртта му си остава загадка. Впрочем, привържениците на тезата за убийството на Есенин сочат и това като довод в защита на версията "убийство" – може би властта се страхува от това, че истината ще излезе наяве. Загадката около смъртта на Сергей Есенин и до днес не е разбулена. Ще се намери ли някой, който да изчисти петното от паметта на този велик поет?

Културно наследство

Талантът на Сергей Есенин се развива изключително бързо. За 30 години на тази земя той достига изумителни висини. Есенин пише на прост език, понякога дори разговорен, и стиховете му не могат да не бъдат разбрани и почувствани. Едновременно с това образите, които създава, са ярки и чисти, метафорите – ясни и достъпни. Силата и пълнотата на чувствата, въплътени в словото, в музиката на стиха, завладяват читателя и предизвикват силен отклик в най-трепетните струни на сърцето.
Името на Сергей Есенин е написано със златни букви в историята на Русия. Неговите стихове са най-популярните за съвременните руско-езични читатели. Стихотворенията му са най-близко до народа, най-близко до Русия. Гений на руската словесност, Сергей Есенин е руският поет, чиито стихове са най-много "тормозени" на китара. Някои от неговите стихове имат по няколко различни музикални интерпретации. Името на Сергей Есенин остава в историята, а неговите стихове – в душите на хората.
Един литератор, съвременник на Есенин, му признава: „Невъзможно е човек да не зазвучи с теб.” И днес, 84 години след трагичната му кончина, това е истина. И истина - задълго.


За Есенин:

Поетът Сергей Городецки за първата си среща с Есенин, когато присъства на рецитация на негови стихове: "От първите строфи ми стана ясно каква радост е дошла в руската поезия. Започна някакъв празник на песента."
Писателят Максим Горки: "Сергей Есенин не е толкова човек, колкото орган, създаден от природата изключително за поезия. "
Актьорът Сергей Безруков, изпълнител на главната роля във филма „Есенин. История на убийството.”: "Есенин е бил светъл човек, повтарям, светъл. И не забравяйте, че е бил само на 30 години, когато е загинал, - колко е създал! Що се отнася до есенинските скандали – това не е нищо друго, освен ярка форма на протест против режима на болшевиките, насаждащ социализъм, която умъртвява личността и унищожава руската култура. (...) Аз виждам в него човек с огромен диапазон: от гениален хулиган и скандалджия, Моцарт на своята епоха, до руския Хамлет, първият съветски дисидент. "