автор: naste

Като празното корито на реката
бяха сухи нейните очи -
двайсет и една годишни.
Ние - двамата мъже във тази
полудяла градска нощ
бяхме дар небесен
за очите на това момиче.
А минаваше през нас реката,
кривнала от старото корито
и се мъчеше да ни отмъкне,
беше лепкава калта на думите...
И дойде момичето и ни спаси.
Като празното корито на реката
бяха сухи нейните очи.
Каза ни, че ни обича
и ни вмъкна в мъртвата си стая:
По пианото със циментирани клавиши
ноти падаха - като сълзи,
от калъфа на цигулката надничаха
спомените на това момиче -
искало да бъде музика,
а превърнало се в инструмент,
по който свирят мъжките ръце.
И тогава ние - неочаквано спасени
се превърнахме в поезия.
Как ни гледаше това момиче,
като празното корито на реката
бяха сухи нейните очи
и не вярвахме, че може да заплаче,
а нахлу във тях
река от светлина...