автор: valchebnica

Теменужено синя се спуска нощта –
многолица, стоуста, русалчено дръзка,
завързала сто дяволии и двеста рога
до звезди и луни с балончена връзка.

Поприглажда косите с нежнопръсти ръце
и усмивчено блага избърсва тъгите,
милва трепетно, с обич, всяко живо сърце,
с хризантемен ухай подсушава сълзите.

В чудодейна люлялка приласкава деня,
с арфа тихичко песен приспивна му пее,
та когато отново грейне лъч в утринта,
многолицо и дръзко дяволито да грее.