автор: alkaltchev

По средата на Мелник минава река.
Изведнъж, по-нагоре я няма. .
Сякаш някой вълшебник бе махнал с ръка
и реката бе скрил със измама.

Казват някога в нея протекло винό.
Тежко, гъсто и черно-червено.
И пропило безценното течно златό,
там отдолу, в земята на Мелник.

Оттогава стъблата на всички лози
и до днес са червено-ръждиви.
А когато ги режат,потичат сълзи.
В песъкливата почва попиват.

И превръщат живота на сивата пръст
във нектар, който пълни зърната.
После черните гроздове стават на мъст.
Долу в избите. Пак под земята.

Там тя ври и кипи. За да стане винό.
Онова черно мелнишко гъсто,
от което кръвта, в теб играе хоро
и се ловиш за ножа на кръста.

И запяваш за жадния морен сокол,
дето пиел вода на Вардаро.
И поливаш десетата рана с винό.
А до утрото, тя заздравява.