автор: salwia

Недоспалото утро
увисна на прозореца
като сиво перде..
Звънът на часовника ми
го събуди
и то захленчи като малко дете.
Треперим от студ-
и аз и то..
Уморено от сънища
мига топлото ми легло
и ми се присмива..
..Няма с кого да пия кафе,
но го разделям на две-
за утрото и за мен.
От радост то просветлява
и слънчеви пръсти подава.
Започваме заедно новия ден,
не ми е самотно-
едно утро добро крачи до мен.