автор: Riven

Нова година, нов късмет. Народна приказка, или нещо от сорта. Знам ли дали е вярна или не... Всъщност не ме и интересува толкова. Февруари месец е, нов ден за „българската демокрация”. Да бе нов. Как ли пък не. Както и да е. Хубав месец е този февруари – малък, само 29 дни.
Почва с китния български празник Петльовден (2-ри февруари). Не го празнувам (слава богу), не че човек ако иска да се напие не може, пък било то и на деня на „лево-ориентираните” (ша ма извинявате)...
Хмм... Наскоро четох в едно списание, ще пропусна да го цитирам да не става реклама за различните типове хора (хейтъри, мейтъри и т.н.), та нещо почна да прилича всичко това на хейтърство, ама здраве да е, сега ми е паднало. После ще се смея на себе си... А хората ще се смеят на мен. Как и да е продължавам...
Та 2-ри февруари. Ако искаш да се избъзикаш с някого веднага го поздрави за празника... Е надявам се френда ти да има чувство за хумор, или поне да си висок, силен, прав иии... як. (Ще ме прощават представителките на другия пол, ама да се считат включени навсякъде, после да не каже някой че съм дискриминанта, така де дискриминатор. Просто ме мързи да пиша чак толкова). Та хубав празник за някои, за други поредният ден, за трети – поредната възможност да се напият. Не за друго, а заради спорта. Както знаем всички той е мнооого важен. И какво следва – кой се напразнувал толкова, който се почерпил – стига, има и други дни за това. Естествено дига се поредната доза шум, да се намираме на работа де. Малко злословия, изцепки и някои засегнати хора. Нищо ново. Споко идва празника на влюбените...
ВЕЛИКАТА ДИЛЕМА – Трифон Зарезан (Нарезан, според случая) или Свети Валентин. Аз, като човек европеец (аххаа) винаги съм бил за интеграцията на чуждите празници у нас. А и какво лошо има. А и някак си да има специален ден за пиене – е много важно. То като искам да се напия не ми трябва специален ден за това. Така че Трифоне, Трифоне айде бегай да цъкаш биричка у вас си, може и ракийка, и друго може... К’вото има дет’ се вика. Остави младите да празнуват любовта си за пиене има време. Още от сега гледам как всяка влюбена душа напористо търси подаръка за своята любима/любим. Разпитва из форуми, търси по магазини – елитни, неелитни подаръка който да е най, ама най... Да не е скъп, щото няма кинти (в повечето случаи), ама да не е евтин (нема се скъпим за любимия човек сега), ама и да е хубав подаръка, ама и да е ценен, ама и да се помни, ама и да е специален, ама, ама... Загубих си мисълта от мислене. Не че ми се отдава и толкова, ама е съвсем друг въпрос. След седмици обмисляне и премисляне, вече готов избърсваш пот от челото си и въздъхваш облекчено. Купил/а си страхотния подарък. Следва според зависи и според това до колко си романтичен да измислиш как да прекараш деня с любимия/любимата. Вечеря на свещи и после все хубави неща - леко изтъркано, но хора всекакви. Ден след природата – лошо няма, като се изключи кучия студ, който ще е горе. Ноо няма страшно. Колите, парното и партньора за какво са... Нема се излагаме. Трети решават да прекарат деня в задушевна обстановка – в кревата. Музика, как си му е реда и пак все хубави неща. Даа празника се очертава както винаги добре. Други душици кипящи от енергия са решили да прекарат ден изпълнен с хубави моменти. Може би комбинация от горните примери. Няма значение – резултата е важен и той е приятно прекарване. Трябва се запомни празника все пак...
Мисля, че е време отново за малко хейтърство, иначе няма да е интересно. Толкова много хубави неща. Пфу а кво да кажем ний самотните души на празника. Тц тц тц. Хем ме кефи празника, ама и не ме кефи да наближава. Лошо нема ще викате. Кат’ си малоумен и си сам проблема си е твой. Прави са хората. Ама тъпотията ходи по хората... И е заразна. Та как да прекарат самотните души този задушевен празник. Дали да се върнем към традицията на зарезана, все пак сме българи нали. Требе сме патриоти уж. Мдааа... Ама горния ми коментар за това че традициите не са това, което бяха. Вече не ти трябва празник да се напиеш кат’ кирка (то кога ли е трябвало де). И какво ни остава тогава. Няма Св. Валентин щот съм тъп, няма и Трифон Зарезан – щот’ не ми требе вече. Трудно е положението...
„Звъни ти телефона: Кво ще правиш утре бе? - Знам ли... Е като не знаеш идвай да пием. Ще има много пиене, много жени, абе от всичко по много. – Абе нещо не ми се пие толкова, знам ли не съм на кеф; Как няма си на кеф бе утре е баси празника. Идвай и да не ми се оправдаваш...” Следват няколко секунди мълчание и отговор на въпроса. Ша се празнува ли с компания или ще си празнувам, прощавайте няма да празнувам сам в къщи. Пфу... Знам ли... Ако в крайна сметка избереш компанията – ами знаете как е по купони. Ще е весело, яко... Ама няма да е точно Св. Валентин. Ще бъде микс между Трифон Зарезан и студентски празник. По-скоро второто. Не че е лошо де. Другият вариант – изправяш се гордо и отказваш поканата. Решаваш че няма да празнуваш и ще си смокаш алкохол у дома. Пак лошо няма. WC-то е на близо, няма да има проблеми с транспорта. Алкохол на корем (даже не е и менте). Ще удавиш мъката в алкохол. Помага де... До сутринта, когато идват болките в корема и махмурлука. Дано да си спомняте методи за изтрезняване останали още от скорошните празници. Важното е че „Няма Време” и трябва се решава още от сега. Макар че, ако до сега не сте се уредили не виждам за краткото време какво ще направите. А дори и да успеете – е няма да е истински Св. Валентин. Така че народе от мен наздраве за празниците, пък ще видим кой у дома, кой с компания, кой сам, кой не, кой в 3-ка, кой с шведки... Кой в градския транспорт... Стига толкова хейтърщина, цитати и умнизми. Извод уж нямаше да има, ама май има, кой как иска така да го разбира. Пак трябваше да напиша едно, то как’ винаги излезе друго, ама здраве да е. Поздрави и леко изкарване на празниците. ;)

П.П 1: Разказа е написан в 1.25 вечерта като съм в пълно съзнание, без грам алкохол (за тея които се чудят). Щях да кажа „Ей какво прави алкохола с хората”, ама нейсе, скоро не съм пил.
П.П 2: Първо написано нещо след повече от година и половина пауза. Четете и се радвайте. И аз покрай вас... (считано към 2007 някъде)