автор: vesan

Паяжинна дрипа в ъгъл потъмнял
полъх тих люлее. Топъл слънчев лъч
по стената бяла лази изтънял,
а пък аз в леглото мисля си - калъч
пак ли хвърлих, Боже, та отново сам
в мокрите чаршафи спомен за жена
моят сън тревожи. Вече сам не знам
как да ти се моля, с колко имена
да те славославя. Буда, Ра, Аллах
призовавам тайно Брад Пит и Делон
в мен да слеят. Тангра, даже Зевс със страх
моля да направят, като Аполон
да съм за жените. И на бог Христос
в храма свещи паля, и към Сатаната
често се обръщам все с един въпрос;
„От къде минава пътят към Жената?”