: „Ти си вълшебна... изпълнена с тайнственост и с несравнима красота...” . За нея ли бяха? Къде беше тя? Кой беше този мъж? Защо лицето му й беше така познато?
Сякаш огън я обзе отвътре и плъзна по вените й. Тя не се съпротиви. Този мъж я привличаше непреодолимо.
За миг видя пред себе си и лицето на Ангела, който й беше казал: „Когато пътуването свърши, ще трябва някой да те върне към обикновения живот”.
Обикновения живот ли?
Тя се събуди.
- Какво значи обикновения живот? – попита тя детето, което току-що беше влязло в стаята й.
- О, май си поспала – доволно каза то.
Как можеше да знае, че се потопи в сън поради изключителна болка, която не й даде даже и миг почивка? Но реши да му спести тези подробности, пък и тя май вече не си спомняше много. Дълго ли беше спала?
- За какъв обикновен живот говореше Ангелът?
Детето я погледна доста учудено.
- Ти да не забрави какво се е случило с теб? Забрави ли, че трябва един ден да се върнеш в тялото си?
Младата жена погледна отново полупрозрачността си.
- Къде е тялото ми?
- Той го поддържа, не бой се.
- Поддържа? Той? Кой?
- Носителят.
- Добре – може да измъквам подробностите дума по дума или да ми разкажеш всичко наведнъж.
- Тялото ти е на прага на смъртта. Остана в снежните бури. Носителят на ключа ходи при него ежедневно, за да го докосва. Така той ти предава заряд, който да го поддържа в състояние на нетленност.
- Аз видях изписани думи в небето! За мен ли бяха?
- Щом си ги прочела и разбрала, са за теб.
- Значи той ме обича?
Детето въздъхна.
- Остави времето да се разгръща постепенно. Не се бой. Дишай дълбоко.
- Защо не помня? – все пак попита тихо тя.
- Агонията заличава спомените. Прераждането на духа дава възможност за нов живот - на чисто. А сега си вземи Ръководството и да вървим на сбирка на Защитниците.