автор: merkator

Трябваше ми малко време за да преглътна поредния удар на шибаната съдба. Трябваше ми малко време и много джин.
Седях сам в стаята, която ми служеше и за хол и за спалня. Гледах телевизия, а това означаваше, че съм много зле. Няма как нормален човек вечер да гледа телевизия, когато уличната лампа пред бара, примигва примамливо. Отново сам, но не самотен. Самотата трябва да си я извоюваш, тя е божи благодат. Е, аз се справях. Имах я в изобилие.
Когато снощи Сиена си тръгна, събрала на бързо нещата си, не бях сигурен до колко е сериозна в намеренията си. Тя също предполагам. Но тази сутрин се събудих в леглото, а нея пак я нямаше. Това ме наведе на мисълта, че няма повече да я видя. Бях свикнал жените, които се мотаеха около мен да бягат истерично уплашени. Бях свикнал на текучество и непостоянство, на скандали, крясъци и бързи сбогувания или кратки бележки с разкривен почерк и засъхнали сълзи. После следваше период на тишина, уединение и спокойствие. Междучасие за малко истинско щастие.
И отново се забърквах с някоя магьосница и нейните душевни терзания и нервни кризи.
Но заминаването на Сиена ме озадачи. Преди две вечери имахме леки пререкания с една чаша с червено вино разбита в стената. Прекрасно червено петно върху вехтите тапети и безброй стъкълца из чаршафите. После добрият стар секс по оправи нещата и си допихме питиетата в синхронно разбирателство.
Какво, по дяволите я накара да офейка така светкавично. Без излишни думи, без сълзи и с лека уморена усмивка. " Съжалявам, но аз си тръгвам. Ако нещо съм забравила бъди така добър да го изпратиш у сестра ми, моля те! "...и хоп, вече я няма.
Може би се изсилих с това, "удар на шибаната съдба". Но се стреснах, някак бях свикнал с това момиче и не мислех, че скоро отново ще съм обикновен самотник пред скапания си телевизор.
Отпих джин и пуснах музикалния канал. Това питие трябва да се продава в аптеките с рецепта само за закоравели психопати и самоубийци с минимум три несполучливи опита. То лекува всичко.
И тогава видях един пощенски плик подпъхнат под саксията с кактуса. Отворих го без очаквания за каквото и да е. Там имаше само една снимка. Бях аз със бившата ми жена и двете ни дъщери. Не ги бях виждал от години. Не бях ги чувал, не знаех къде са.
Жените обичат сигурността. Не се доверяват на такива като мене. Не искат да се застояват дълго с човек зарязал децата си. Разбирам ги и пия за техните предразсъдаци.
Ще трябва да се домъкна до нощния бар. Там никой не задава въпроси.