автор: Ray

Когато зеленият профил на крепостта
слънчево заблести в очите,
хлад обгръща кафеза на времето.
Настръхнала наблюдавам
прозорци,
покриви,
сенки на гълъби.
И крещят юмруци,
                  закотвени хълбоци.
И крещят.
Тръгвам лято.
                    Тръгвам.
Скърцат очите,
ширините ти да избродят.
Тръгвам,
разперила дробове,
а крилата вдишват зноя,
липите,
дивия аромат на море.
Тръгвам.
Когато преодолея
гравитацията само на една думичка –
„трябва”.