автор: elrisha

Отново е нощ … само 2:49 - сочи часовникът.

Отново ме гони безсъние…
И отново самотата ме е хванала за гърлото…
Паля цигара и дълго се вглеждам в огъня…
" Моят живот е като кибритена клечка…" -
бях написала преди години…
Телевизорът работи без звук…
Някакви картини сменят цветовете си и шарят из стаята…
Поглеждам към снимката пред мен -
Най-хубавата, която съм правила някога!…
Била съм щастлива…
Добре е ,че успях да запечатам този миг!
На нея има две лица…обърнати едно към друго.
Главите са леко наведени , а устните…
Устните се сливат в нежна целувка…
Затварям очи…
Опитвам се да да си спомня вкуса ти…
Дъха ти … да усетя …отново…
Обичаш да заравям пръсти в косите ти…
Да те драскам лекичко с нокти по гърба…
Помня! -
Настръхваше от допира ми…
Промъркваше тихо и усмивката ти изпълваше стаята…
Стаята!…
(Усмихвам се…)
Тази стая, толкова тясна…
Тази стая със скосен таван,
в който непрекъснато удряхме главите си…
Тази стая, в която ехтеше най-звънкият смях…
Тази стая, която изпълнихме с …любов…
Липсва ми! ЛИПСВА МИ ВСИЧКО! -
И ти!
И морето!
И дланта ти в моята!
И крясъка на чайките!
И сутрешното кафе!
И пясъка по телата ни!
И нежното ти докосване!
И очите ти - толкова хубави!…
Поглеждам към телефона - мълчи!
Проверявам майла - празен е!
Няма те!!!
Само снимката…и тишината…и сенките от глухия телевизор…

Дали ще бъда отново щастлива…до теб?