автор: valchebnica

„Мътно е слънцето над реката ленива
последни лъчи и отлитащо ято …
… Студените капки в тебе се впиват,
но жарко е твоето циганско лято.”

Найден Найденов (Хипо)

На циганско лято животът обрече те.
Млади циганки в танц покрай теб се въртят.
До огньовете жертвени, чуй, звънят кастанети
и беззъба пророчица по дланта пише път:

„В стари книги прочетени ще заключиш несбъднато,
в нови спомени - огнени ще се будиш в нощта,
ще надникваш без страх или свян към отвъдното,
настоящето песенно ще разпенва кръвта.”

Стига ти толкова край оградите лутане,
стига сълзи сред мрак и неверни до болка жени,
приюти млада циганка - да я сгрееш във скута си,
заключи я в сърцето и над друм полети.

Циганско лято – от съдбата предречено,
с щастлива усмивка днеска язди бял кон.
Край огньовете жертвени танцувално увлечени
млади циганки пеят за теб Менделсон.

23.06.2009