автор: zadgrobnik

Тя чака на ъгъла - бледа жена,
тя тайно избърсва сълзите,
не иска да видят,че точно сега
стаила е мъка в очите.

Станала жертва на грозен порок
още от най-ранна младост,
животът към нея твърде бе строг
и повод не даде за радост.

Сноват по гръдта похотливи ръце
и хиляди погледи мръсни,
под тях в лед сковано замръзва сърце -
то нивга не ще да възкръсне.

Тя прави всички онези неща,
защото и трябват парите,
защото така е устроен Света -
да граби и смачква мечтите.

Викат след нея,подхвърлят обиди,
сякаш всички те са безгрешни,
но имат ли сила и смелост да видят
колко са жалки и смешни...

Принудена бе да продава плътта си
и къс подир къс Злото глътна душата,
но колко от вас днес във страха си
свободни вървят по земята?

* * *

Тя чака на ъгъла - бледа жена,
но вече не бърше сълзите,
защото с безжизнена,суха ръка
Смъртта е покрила очите...